Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел.
Тя затвори портата и двамата тръгнаха по каменната алея. Лек ветрец подухна и цветята на двора заиграха приказен танц. Няколко пъстрокрили пакостника плеснаха криле, спряха, поогледаха се и подхвръкнаха през дървената сграда.
- Момче, постой за малко! - обърна се стрина Керана към Павлето и изчезна от погледа му. След малко се върна с шепа зърно и подхвърли на кокошките. Те закудкудякаха в хор и лакомо започнаха да гълтат зърно след зърно. Някъде навън се чу джавкане. Беше кучето на съседа. Вечерният здрач беше застлал небето. От съседната къща се чуваше весела детска гълчава. Тук-таме пробляскаха светлини зад прозорците. От кръчмата на Иван Шишков, тая, дето беше от източната страна на църквата Св. Георги, се чу песен. Беше ниска, ...