За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До нея подкумата държеше ръката й. Двете подхванаха песен: "Лельо Ванке, вещованке, доде ли си млад челиби? Не е дошел, нес ше дойде, снощи ми са гости дошле, кон довеле, на коня ми синьо седло, на седлото малка мома."
Спряха и се хванаха за хорото. В края му, седем малки госпожички, а последната - койручката, носеше кошницата с яйцата. Бяха обиколили къщята на махалата. Те подхванаха буеника /лазарско хоро/, което се виеше буйно, с заквичкване /засилване/. Под ритъма на песента, лазарката ставаше ту "права", ту "кротка", ту "крива". То се виеше и продължаваше напред. Чуваше се песен: "На момата червен чумбер, на чумбера зелен венец, на венеца теменужка. Тъй трепери момско сърце, за момино лиц ...