Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат лазарки, лазарки, Лазарю към червено, червено, бунечо - зелено, зелено."
Лазарките спряха до река Марица, свалиха венците от главите си и ги хвърлиха
в нея.
Свечеряваше се. Пред градската градина кавалът на бай Пандо не спираше. До него Гено Козерката с гайдата стъпваше в крак с кавала на Пандо.
- Айде де, де, дебре, де! - чуваха се гласове. Хорото насъбра мало и голямо от махалите. Колчо беше сред тях. Нозете му обути с галоши върху лачените обуща, не сещаха как стъпват. Отдалеч, той я позна. Оная, лекокрилата - така я нарече, когато я зърна напред и ръката му се допря до меката й длан. Сърцето му скачаше в пазвата. "Коя ще е тя? - питаше се той. Коя майка беше родила такваз убос?" Мислите ...