Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)

от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.

   В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържествено произнасяше утринната ектения. В кандилницата догаряха последните въглени. Дъхаше на тамян.

- Алелуя, алелуя - допяваше гласно той. Поможи Господи тоя грешний милет! Сполай го с здраве и живот! Дай мир на душата му! Сполайте с добро, братя и сестри! Амин.

   Малчуган около петте се откъсна от ръцете на старицата, застана до презвитера и пред иконата на Исус Христос с трънения венец направи нисък поклон. Примирено се върна и хвана старата. Тя постави треперещи пръсти върху къдрокосата главица и се прекръсти три пъти.

- Дай му, Господи, живот и здраве! - прошепна тя.

   Ектенията превърши. Презвитер Грую накади с кандилницата и уханието на тамян замъгли погледите на присъстващите. Под купола на тавана тъжно гледаха очите на светиите, а в страни тънеха в пъкъла хиляди души, които бяха правили зло на земята. Над тях дяволът беше разперил черния си плащ. Презвитерът отиде до олтара и излезе със сребърна чаша, поставена върху поднос, върху който бяха наредени залъци хляб. Дълга върволица от млади и стари се трупаха около него. Със сребърна лъжичка той грабваше от комката (залъче хляб, напоено с вино)  и подаваше на людете. Те допираха устни и преглъщаха.

   Отвън се чуваше кавалът на Пандо. Обаждаше се и гайдата на Геро Козирката. Тоя прякор идеше от дядо му Хари. Напил се веднъж старецът. Че кат го подбрала баба ти Яна: "Виж са, бре? На кво си замясал? Натряскал си са чак до козирката."

Чула я баба Злата - оная, що знай всичко в махалата. От тогава нямаше мира човечецът. "Хари, Хари, козирката, кай." Отиде и на внука Геро.

- Айде, Геро! Свири джанъм, та оген да са дига! - чуваше се Рашко, циганина.

- Ей така, хопа ха, дебре де - провикваше се Ана знахарката. Давай, Геро, извий, Панде! А вижте бая си Ламби, спиране няма!

- Тичайте, ора! Насам, насам! Купете си по една песнопойка, па нек да ви е арно на душата! - провикваше се Парушев.

- И лимонадата. Ай на шарабета! Сладко шарабет - провикваше се Алито.

- Семки, жанки, джанъм...

- Дондурма каймак...

   Надпреварваха се Алито и Рашко. А на стрелбището Сандо, ярбап челяк, се тупаше по гърдите:

- Чуйте бре, а на бас! Ше видите що е чудо, Сандето!

- Види са тя, чожук майстор! Бива си та тебе! Не хаби съчмите, Санде!

- Сус бре, Милуше! Че виж тая лапа, не е от седене!

- Тъй де, тъй де - с приглушен глас отвръщаше Милуш.

Следва продължение.