Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържествено произнасяше утринната ектения. В кандилницата догаряха последните въглени. Дъхаше на тамян.
- Алелуя, алелуя - допяваше гласно той. Поможи Господи тоя грешний милет! Сполай го с здраве и живот! Дай мир на душата му! Сполайте с добро, братя и сестри! Амин.
Малчуган около петте се откъсна от ръцете на старицата, застана до презвитера и пред иконата на Исус Христос с трънения венец направи нисък поклон. Примирено се върна и хвана старата. Тя постави треперещи пръсти върху къдрокосата главица и се прекръсти три пъти.
- Дай му, Господи, живот и здраве! - прошепна тя.
Ектенията превърши. Презвитер Грую накади с кандилницата и уханието на тамян замъгли погледите на присъстващите. Под купола на ...