Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учуди се той. Погледна и пламъчета изскочиха из очите му.
- Наща щерка е още маленка. Не и е дошло ощ време за женитба - отсече той.
- Па аз си... не изрече Колю и сведе глава.
Сандо отиде до огнището. Взе дилафа и разрови огъня.
- Добри люди. Тръгнал съм да търса юница. Къщата ни и без туй е цела пустош - намери сили момъкът в себе си да изрече.
- Юницата ний е още маленка, момко.
- Маленка, ам умница и къшница - продължи Колю.
- Да видим кво ше рече момата? - Керано, Керано ма, ела, ела! - подкани кака Кина.
Момичето отвори капията. В одаята се понесе дъх на цветя. ...