Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
   "Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учуди се той. Погледна и пламъчета изскочиха из очите му.
- Наща щерка е още маленка. Не и е дошло ощ време за женитба - отсече той.
- Па аз си... не изрече Колю и сведе глава.
   Сандо отиде до огнището. Взе дилафа и разрови огъня.
- Добри люди. Тръгнал съм да търса юница. Къщата ни и без туй е цела пустош - намери сили момъкът в себе си да изрече.
- Юницата ний е още маленка, момко.
- Маленка, ам умница и къшница - продължи Колю.
- Да видим кво ше рече момата? - Керано, Керано ма, ела, ела! - подкани кака Кина.
      Момичето отвори капията. В одаята се понесе дъх на цветя.
- Айде, Керано, сипи на госта от ракийцата, та да помни кога е идвал за мома! - продължи Кина.
   Керана сведе глава. Гъстите ù мигли потрепнаха. Тя взе джезвето и сипа в филджаните.
- Сипвай, сипвай, дъще! Кво си затреперила кат лист от вътъра? - подкани Сандо и се обърна към Колю: - Де са ти момко сватовете?  
-  Нямам си аз сватове.И дваата си заминаха още млади, зелени.
- Значи - поклати  глава Сандо. Щом думаш тъй, простено тий. Виж, туй ми ареса и сватовник да си! Вече сме стари и ни требва некой да ни помага и оправя сичко! Ех, момко, момко, оген момче си, сърцето ми подсказва. Кат та гледам, очите ти мязат на челяк с добро сърце. Ракийцата я бива, а? - погледна дяволито той и подръпна посребрения си мустак. Пак рачи: Как та думат?
- Колю, Колю Качуля ми думат. От дядо мий  останал тоя прякор. На младини старецът ходил да пасе овцете.  Турнал ямурлук, а върху качулката на ямурлука обичал да турга и калпак. Кат минавал по мегдана, людете му думали: "Ей, че убавец! Качуля кай, Качуля, почнали да му думат. До костите бил работар. И чуждите стада пасял да изкара някоя пара. И за баба Петра ми е жал! Добра старица беше. Обичаше да си пийва кафенце от леблебийка, лека ù пръст.
 - Легна ми на сърцето, момче! Затрогна ма с твойта баба и дядо! - рече Сандо.
- Кино, Кино мари - беше стрина Мара. Викаше отвън.
Следва продължение.