Той свали капата от главата си, която прикриваше още буйната му, прошарена коса.

   Червената купола на слънцето едва-едва лазеше по синята шир на небето. Ветрецът разчорли косата му и една къдрица се свлече по дясното му слепоочие. Той понече да я натъкми на мястото си, но ветрецът наново заигра. Време беше да поведе момчето. Сърцето му се късаше от болка. Налегнаха го странни предчувствия. Нещо му говореше отвътре, че Колчо ще бъде по-добре при Аргира. Момчето стоеше пред портите и чакаше. Ръцете му бяха отпуснати, а в очите му напираше мъгла, в която се губеше една дъждовна капка. Всичко, което таеше в себе си, набоя и се превърна в поток, който заклокочи в гърдите му.

- Сполай за бая си Гьорги! - рече Моралията. Сяка Божия неделя, по екендия, ше та чакам да ми дойдеш на гости!

   Той щракна резето на голямата порта и двамата тръгнаха към хотела на Аргира. Минаха покрай абаджийницата на Коста. Спряха за миг пред опушения и отрупан с вещи прозорец. Свиха покрай старата печатница и продължиха.

   Алито беше излязал рано и се  провикваше:

- Боза, а, а... Шекер боза, а, а... Екши татлъ, боза вар. Кисела, сладка, боза, а, а...

   Колчо и Моралията спряха пред него. Той беше застанал насред пътя и върху стара, дървена количка, която тикаше на ръка, беше напълнил гюма и с пахара сипваше боза в шишетата.

- Добро утро, чичо Али - изрече момчето.

- Дал Бог добро, комши. Я, как си са издикисал, Коле! - Где толкоз рано, комши, Гьорги?

- Сипи две чаши  бозата, Али! - подкани Моралията. Па след туй ше похортуваме.

- Боза за убав челяк, за голям челяк, комши. На, земи! Харен челяк, голям челяк си! Хатър работа ше правим на тебе. Голям селям ше ти сторим!

   Моралията гледаше с недоумение. Там, където двете вежди се сключваха, дълбокият плуг на годините беше сложил бразда.

   Дали от страх, или от нещо друго, Алито гледаше уплашено. Моралията забеляза и реши да развесели циганина.

- Али, людете думаха, че твойта Хати я видели често да иде с теб.

- А, комши, туй лош дума! Мойта Хати кадърна жена, комши. Него алъш-вериш прави, ама Али добър челяк. Ай, с здраве, комши, дорде Алито та чита!

Момчето и Моралията допиха набързо гъстата течност и оставиха аешите върху количката. На Георги му дожаля за Алито. Думите, които изязоха от устата му, обидиха циганина.

- Тъй, де! Когато челяк не мож да мери думите си, Колчо... Ей, на и аз. Пустата ми уста, люта! Грешен челяк съм, а и грях сторих на Алито. Тю, да са не види, тая моя каца! Сичко събира и нищо не отбира.

   Колчо погледна с любопитен поглед  Моралията и го дръпна за ръката.

- Айде, байо! Ного сме хортували, а челякът вече стои на двора и кво ли си дума?

- Право рачиш, Колчо. Временцето тече, а работата мен чака.