Бъдникът в огнището разпръскваше светлина.
- Добра роитба ше е тая година- чу се гласа на Керана.
Оронените зърна жените закътаха в зимника, за да ги хвърлят на хармана при вършитбата и чрез тяхното въздействие да се осигури много жито. Пепелта от бъдника чана Пена постави в гърне, че есента да я сложи на посевите, а от житото и соята да има за телците.
Преди вечерята се засичаха овошките, които не даваха плод. Чана Пена отиде в градината до яловицата - ябълка и замахна със секирата. Керана я спря с думите:
- От сега натъй, тя ше роди плод.
След вечерята настъпи веселие. Всички търкаха ръцете си с пясък и думаха: " Да носят кокошките ного яйца! "- и се мажеха зад ушите и под мишците с накълцан чесън, за да не го лови болест. Навън се чуха гласове: "Стани, стани бре, млад войно! Кви ли са гости дошли, гости дошли коледници. Каква ше ги дарба дари?"
Чана Пена излезе на портата и се провикна:
- Айде, бря, влизайте, че откогаш ви чакаме!
Коледарите бяха наметнали върху раменете си тежки ям ...