Проглеждане
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ù се стече сълза, която безнадеждно се сля с красивите снежинки. Зад нея се чу едно детско гласче:
- Защо вали сняг? - Тя се обърна, погледна нагоре към безкрайното небе, после видя засиялото лице на момченцето, чакащо отговор:
- Миличко, там някъде някой тъжи и всяка негова сълза се превръща в една от тези прекрасни снежинки.
Но детето не спря до тук:
- А защо хората тъжат?
- Ами… Човек тъжи… когато е самотен, когато е предаден от хората, които обича, когато е обичал без да бъде обичан, когато загуби любим човек…
В този момент малкият разтвори мъничките си ръчички и така страстно прегърна жената, питайки:
- Мамо, татко липсва ли ти?
Тя го вдигна на ръце:
- Мило мое, татко ни обичаше… все о ...