За няколко дни природата си направи поредната шега. От юг подухна белия вятър, слънцето се събуди и набързо захапа натрупалия сняг. Два дена бяха нужни за да приключи това угощение и преспите да останат бегъл спомен.
След като свързочният батальон се върна от занятие, живота в поделението продължи нормалния си ход. Чобанов и Дамянов поискаха от ротния си командир да ги пусне. Всеки изтъкна някаква сериозна причина. Първият щеше да отиде до болницата за да посети майка си, „на която предстоеше спешна операция”. Вторият - спомена дядо си Стефчо, „който бил на смъртно легло”. Топузов шокиран от сериозните причини разреши по три дни домашен отпуск и за двамата.
Щом излязоха навън, веднага позвъниха на Паскал по телефона. Той също беше успял да се измъкне. Уговориха срещата и се прибраха вкъщи да хвърлят „въшкарниците”. Чобанов взе раздрънкания опел на баща си, въпреки неговите опявания. Натовари двамата младежи и се отправиха към дядо Стефчо. Къщата му се намираше в покрайнините на града. ...