Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетното слънце. Шумът на тревата и клоните само допълваха чувството ù за сън, за един прекрасен пролетен сън. Там седеше тя, сама сред десетките дървета, които я покриваха с падащи розови цветове, обгърната и от меката прегръдка на отскоро поникналата трева. В такъв миг не бива да правиш нищо - просто да седиш и да уловиш момента, не бива да мислиш за нищо. Нито за проблемите, нито за радостите в живота си. Но никой човек не може да изчисти съзнанието си напълно и да се остави на пролетното усещане за току-що роден живот. Винаги една мисъл долита отнякъде и досадно, точно като малка буболечка, ще кацне на носа ти. Ти махаш с ръка да я прогониш, да се върнеш в мечтата си, но това сякаш само я окура ...