Ех, че е хубаво! Пролетта дойде! 

   Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.

   Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла иглики подали главички. Едва що изкарали стъбъце на връх земя и цветчето ръзцъфнало. Жълтичко, лилавичко, розово, синичко. Всякакво. Толкова нежно и красиво, че ти е жал да го откъснеш.

   Вдигни поглед. Храстите напъпили. Клонките обсипани с бели топченца, сгушени между зелени вързопчета. До ден, до два храстите ще се покрият с бели цветове , между зелени листенца.

   Заслушай се! Боже каква симфония от звуци! Пилета всякакви. Пеят, и с песента си будят  природата. Всяко пее своята песен, но всички вкупом пеят химн на Пролетта. А пък ако се загледаш в тях, ще видиш колко са красиви. Някои са шарени, други едноцветни, но всичките са много грациозни в своя полет.

   Топло е! Полъхва леко. Съвсем лекичко, колкото ветрецът да покаже, че и той е тук и се радва на Пролетта. Щастлива съм! Цялата природа е щастлива.

   Пролетта дойде! Ех, че е хубаво!