Джеси седеше в тъмната стая, мислейки за изминалия ден. Тя не беше направила нищо, за да помогне на някой или най - малкото, за да се гордее после с постъпката си. Тя не се интересуваше от мнението на другите и правеше това, което сметнеше за правилно. Страх я беше само да не остане сама, без приятели. И единствено с тях се съобразяваше. Само с две момичета (Лил и Сами) се разбираше идеално. Един - единствен поглед беше достатъчен, за да се разберат помежду си. Когато се събираха заедно, с часове можеха да си говорят, дори да преповтарят всичко казано или само да стоят и мълчат. Достатъчно бе да са заедно. Дори да се намираха на най -ужасното място, пак намираха нещо хубаво в това.
Но след изпитите за кандидатстване в други училища трите момичета се разделиха. Всяко пое по своя път. Вече рядко се виждаха, а когато се събираха не знаеха за какво да разговарят. Общите им познати намаляваха, а оттам и общите им интереси. Джеси се луташе търсейки себе си, Лил имаше нови приятели, а и учили ...