Приятелко
Приятелко, не чакай ме в нощта
да дойда. Не ще се върна в този
град самотен. Ще оставя само
болката в сърце ми, но това не
ще да бъде моята утеха.
Не търси ме и нощем из
звездите, аз не ще да бъда
там. Просто един ден
от тук ще тръгна към
звездния небосвод,
но знай, че не ще си тръгна,
без да напиша за теб прощална
песен.
© Ноно Якимов All rights reserved.
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
