Jul 16, 2024, 9:08 AM

Прости афоризми

508 3 11


1. Истините не умират. Те просто биват погребвани живи.
2. Всеки потоп започва с първата капка дъжд*.
3. Мъртвите не могат да прощават, но може да им бъде простено.
4. Всяка смърт е първа и последна.
5. И огънят може да милва, но горко на погалените.
6. Жадуващият смъртта си жаден няма да остане.
7. От орех джанки не чакай.
8. На който пълзи ходещите стъпват по ръцете.
9. Не търси сянка под летяща птица.
10. Там, където липсва светлина мракът винаги си прави гнездо.

08.06.2023.
___
2 - като част от уточнението ми към стихотворението ми "И на Библията... кръст сложиха".

_____

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • В десетката, демек 🤣
    Мерсаж, Петя.
  • Ина, Петре, Христо, благодаря ви сърдечно.
  • Браво! Много са добри!
  • Ау 8...не пълзя, ама за всеки случай си погледнах ръцете
  • Това нов сериал ли е, дойдох за другия сезон, но попадам на: "Не търси сянка под летяща пица." и си помислих- дъжд от кашкавал, а то птица било. Казвай удобни истини, защото неудобните така или иначе ще бъдат обявени за лъжа, но по-важно от това е да не лъжеш сам себе си. Може и да не е така, но пък не звучи зле

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...