Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.

Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.

Контролът над емоциите е също толкова важен, както и умението да ги изразяваш красиво.

Успехът на вътрешната борба зависи от моралните устои на онзи, който е тръгнал непоколебимо срещу тъмната си страна, но търпението има не по-малко решаваща роля. То е опитомената и култивирана сила, пружината, свиваща се до подходящия момент, когато веднъж тръгнала напред, става неудържима...

За мен, смисълът на еволюирането на човешкия дух не е в свиване на юмруци за мъст. Скрит е в начина на разпределение на вътрешната енергия, за да работи тя, не само за: усъвършенстване на уменията на тялото да понася страдания, лишения и болка, да наработва умения, а най-вече да изгражда мироглед, лишен от омраза.

Не винаги Истината има едно-единствено лице, едно-единствено местонахождение. Понякога, Тя прилича на пъзел, труден за сглобяване, а дори и за разгадаване. Парчетата от него са разпръснати сред множество умове, мнения и хипотези. Наградата за онзи, който успее в това -  да сглоби пъзела, често е трънлив венец от хули, но пък си струва да понесеш всичко, за да бъдат думите ти меч, който разсича всяка неправда с един-единствен удар...

Отвъд човешкото его съществуват безброй светове, които по един или друг начин, всекидневно ни помагат, давайки ни: невидимата сила на интуицията, проблясък на просветление, или миг на върховно прозрение за нещата. Но както и да наричаме нещата, всеки според възможностите на своя ограничен човешки ум, ние се движим, развиваме или деградираме, раждаме и умираме, под въздействието на всички тези вселенски правила, за които знаем твърде малко, но предстои да усещаме все по-осезаемо...

Ние сме частици от една непрекъснато разширяваща се, усъвършенстваща се и самопрочистваща се система, наречена колективен разум, или Бог, стремяща се към хармония и просветление на всяко едно мислещо същество. Проявленията на злото са ракови клетки, които понякога вземат връх във вид на Световни или локални войни, конфликти и противопоставяне на верска или расова основа, но Истината, Мъдростта и Любовта винаги намират начин да излекуват заболелите участъци и да направят така, че Човечеството да върви напред и да търси начини за намиране на панацея...

Грозните прояви на егоизъм, или умишленото негативно пречупване на събитията около нас, поставят в  техния първоизточник отровна бомба със закъснител, която, отброявайки назад времето, неминуемо стига до мига на самоунищожение...

„Изкуството на войната”  може би започва с умението да побеждаваш себе си. Първоначално битката изглежда неравна и обречена, но колкото повече чисти помисли и усилия влагаш, толкова повече вътрешната ти мощ нараства и разбираш, че не е нужно да воюваш срещу другите, защото врагът е скрит вътре в самия Теб...

Ако някой намери сили да Те обича такъв, какъвто си, то неминуемо ще станеш по-добър!

Не съществува метрична система, която да дава отговор на въпроса:”Колко тежи, или колко струва едно добро?”. Доброто е като семето, посято в благодатна почва. Рано или късно, от него израства красив плод, който носи аромата на Любов...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 11.01.2011