Простички мисли на един обикновен човек
Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.
Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.
Контролът над емоциите е също толкова важен, както и умението да ги изразяваш красиво.
Успехът на вътрешната борба зависи от моралните устои на онзи, който е тръгнал непоколебимо срещу тъмната си страна, но търпението има не по-малко решаваща роля. То е опитомената и култивирана сила, пружината, свиваща се до подходящия момент, когато веднъж тръгнала напред, става неудържима...
За мен, смисълът на еволюирането на човешкия дух не е в свиване на юмруци за мъст. Скрит е в начина на разпределение на вътрешната енергия, за да работи тя, не само за: усъвършенстване на уменията на тялото да понася страдания, лишения и болка, да наработва умения, а най-вече да изгражда мироглед, лишен от омраза.
Не винаги Истината има едно-единствено лице, едно-единствено местонахождение. Понякога, Тя прилича на пъзел, труден за сглобяване, а дори и за разгадаване. Парчетата от него са разпръснати сред множество умове, мнения и хипотези. Наградата за онзи, който успее в това - да сглоби пъзела, често е трънлив венец от хули, но пък си струва да понесеш всичко, за да бъдат думите ти меч, който разсича всяка неправда с един-единствен удар...
Отвъд човешкото его съществуват безброй светове, които по един или друг начин, всекидневно ни помагат, давайки ни: невидимата сила на интуицията, проблясък на просветление, или миг на върховно прозрение за нещата. Но както и да наричаме нещата, всеки според възможностите на своя ограничен човешки ум, ние се движим, развиваме или деградираме, раждаме и умираме, под въздействието на всички тези вселенски правила, за които знаем твърде малко, но предстои да усещаме все по-осезаемо...
Ние сме частици от една непрекъснато разширяваща се, усъвършенстваща се и самопрочистваща се система, наречена колективен разум, или Бог, стремяща се към хармония и просветление на всяко едно мислещо същество. Проявленията на злото са ракови клетки, които понякога вземат връх във вид на Световни или локални войни, конфликти и противопоставяне на верска или расова основа, но Истината, Мъдростта и Любовта винаги намират начин да излекуват заболелите участъци и да направят така, че Човечеството да върви напред и да търси начини за намиране на панацея...
Грозните прояви на егоизъм, или умишленото негативно пречупване на събитията около нас, поставят в техния първоизточник отровна бомба със закъснител, която, отброявайки назад времето, неминуемо стига до мига на самоунищожение...
„Изкуството на войната” може би започва с умението да побеждаваш себе си. Първоначално битката изглежда неравна и обречена, но колкото повече чисти помисли и усилия влагаш, толкова повече вътрешната ти мощ нараства и разбираш, че не е нужно да воюваш срещу другите, защото врагът е скрит вътре в самия Теб...
Ако някой намери сили да Те обича такъв, какъвто си, то неминуемо ще станеш по-добър!
Не съществува метрична система, която да дава отговор на въпроса:”Колко тежи, или колко струва едно добро?”. Доброто е като семето, посято в благодатна почва. Рано или късно, от него израства красив плод, който носи аромата на Любов...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 11.01.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
