Простички мисли на един обикновен човек - 4
Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естрада за еснафи, нито е "Синя прашка", която всеки може да разнася и простира из света на диска.
Тя е искряща, нажежена до бяло и по-твърда от най-коравия диамант и може да среже и най-бронирания, неръждаем просташки плевел на две. Това е Тя.
Хората си измислят какви ли не поетично-сладникави обяснения, за да оправдаят безсилието, да преборят вътрешните си страхове и комплекси. А толкова е просто да кажеш "Не".
Има един начин да разбереш кой държи на теб и кой просто се държи за теб - като се пуснеш...
След поредния обратен завой, се надяваш този път да си излязъл на правия път...
Късметът е като яденето - не винаги идва, когато имаш апетит...
Простите неща не те вадят от равновесие. Само ти помагат да стигнеш до Истината по труден начин. От равновесие те вадят простите хора, които ти пречат да стигнеш до Истината по същия...
Всичко е позитивно, когато не те оставя на минус...
Не чакайте нещата да се влошат, за да ги развалите докрай...
Не знам дали най-доброто предстои или просто си стои отпред...
Не се затваряйте себе си, че като изгубите ключа става страшно...
Много хора ще умрат от изтощение, ако спрат да си хранят илюзиите...
Напразно се опитвате да избягате от късмета си. Така или иначе, той ще ви настигне и... ще ви подмине.
Най-простото нещо е да усложняваш нещата...
Напоследък се чувствам като нестинар, чиито въглени са вътре в душата...
Всяка сутрин, когато целувам детето си преди да тръгна за работа, осъзнавам, че това са най-истинските мигове в моя Живот...
Всъщност, Любовта е правилно решена кръстословица, попълвана едновременно от двама души...
Свободата е най-сладкото робство, на което се обричаш сам...
Търпение му е майката. Въпреки че то често има много бащи...
Понякога хората се разочароват, когато намерят себе си, защото са очаквали нещо много повече...
Здраво ми се повдига от политика. Моля, не тълкувайте това като възбуда!
Никога няма да престана да се удивлявам на способността на хората да си причиняват болка. Съществува сякаш някаква вградена садистична необходимост от това, да нараняваме другите. Затова си мисля, че следващата Нобелова награда за медицина, нека бъде за Човека с главна буква, който успее да открие причината и да я отстрани генетично...
Хората се страхуват от самотата, но повече се боят, да не останат неразбрани...
Не обременявам главата си с излишни въпроси, затова тя ражда отговори с лекота...
"9 мм Любов"
Най-страшният калибър е 6+2 + удивителна. Две думи и простичък препинателен знак. Няма бронежилетка, която да не може да пробие от раз. "Обичам" - презареждане, "Те" - патрон в цевта, удивителна - изстрел... Останалото е секундата, в която стига до Теб.
Кирето, юли-август 2013, Бургас.
© Кирил Ганчев All rights reserved.
