Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може да бъде споменато, докоснато, видяно или представено. Затова са просто очи, защото не са небе, море, възприятие или простор, те са просто очи. Има мъже, чийто усмивки далеч не са копие на перфектна перлена огърлица, нито пък устните им са кадифени и по-меки от ароматен, отлежал скоч. Нямат осанка на принц, нито дворец, нито трон, нито дори обноски. Те са просто мъже, които не са абсолютно нищо по-различно от мъже, но няма никакъв начин да не ги обикнеш, дори и да си ги срещнал за съвсем мъничка част от престоя си във времето и пространството. Защото те ги изпълват и времето, и пространството, и смисъла, просто изпълват теб. Такива мъже никога не биха могли да ти принадлежат, дори и да са до ...