Просто бяло

- Какво правиш??
- Нищо..
- Лъжеш! Да не си ме представяш гола?
- Моля?Не!
-Лъжец мръсен..Престани веднага! Чуваш ли?
- Добре, добре де, спирам
- Спря ли?
- Да.
-Лъжец!
- Е спрях..!?
- Не ме ли харесваш?
- Аъ, ко??
- Представяш си друга, така ли?
- Нищо не си представям. Наистина!
- Съвсем ли?
-Да. 
- Това е невъзможно. Умът винаги си представя нещо.
- Е, не съвсем нищо. Все пак съм буден. Представям си.. просто бяло. Бяла пелена някаква, като едно нищо..
- Като чаршаф ли?
- Да..! Точно. Бял чаршаф.
-Така ли? И на чаршафа какво има? 
-Ами, няма нищо. Празен е.
-Значи, празен бял чаршаф?! Ей така.. Се рее из въздуха?
- Не се рее..
-Значи е постлан?
-Ами да, на някакъв креват, знам ли..
-Виж ти..креват?! А аз къде съм? Креват с постлан бял чаршаф. А мен ме няма.. Аз съм извън мислите ти?
- Не си! Естествено.. Ето сега седна на чаршафа..
- Ааа, ей така си поседнах? Да не съм гола?
- Не!! Сакън. Облечена си със.. онази синята рокля, и отгоре имаш наметнат пуловер..
- Пуловер!? Значи си ме представяш, сега в юли.. с пуловер??? Ти в ред ли си?
-Е току що го свали. Ако искаш да свалиш и роклята кажи. Наистина е жега..
- Да не си посмял! Затварям сега, утре ще ти се обадя и пусни веднага климатика.