20.09.2016 г., 16:32

Просто бяло

818 1 1
1 мин за четене

- Какво правиш??
- Нищо..
- Лъжеш! Да не си ме представяш гола?
- Моля?Не!
-Лъжец мръсен..Престани веднага! Чуваш ли?
- Добре, добре де, спирам
- Спря ли?
- Да.
-Лъжец!
- Е спрях..!?
- Не ме ли харесваш?
- Аъ, ко??
- Представяш си друга, така ли?
- Нищо не си представям. Наистина!
- Съвсем ли?
-Да. 
- Това е невъзможно. Умът винаги си представя нещо.
- Е, не съвсем нищо. Все пак съм буден. Представям си.. просто бяло. Бяла пелена някаква, като едно нищо..
- Като чаршаф ли?
- Да..! Точно. Бял чаршаф.
-Така ли? И на чаршафа какво има? 
-Ами, няма нищо. Празен е.
-Значи, празен бял чаршаф?! Ей така.. Се рее из въздуха?
- Не се рее..
-Значи е постлан?
-Ами да, на някакъв креват, знам ли..
-Виж ти..креват?! А аз къде съм? Креват с постлан бял чаршаф. А мен ме няма.. Аз съм извън мислите ти?
- Не си! Естествено.. Ето сега седна на чаршафа..
- Ааа, ей така си поседнах? Да не съм гола?
- Не!! Сакън. Облечена си със.. онази синята рокля, и отгоре имаш наметнат пуловер..
- Пуловер!? Значи си ме представяш, сега в юли.. с пуловер??? Ти в ред ли си?
-Е току що го свали. Ако искаш да свалиш и роклята кажи. Наистина е жега..
- Да не си посмял! Затварям сега, утре ще ти се обадя и пусни веднага климатика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...