Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта им изтича от тялото?” Тя си задаваше този въпрос, докато гледаше тялото на мъжа. Лежеше проснат на улицата. Вече половин час откакто колата го блъсна, а никой не идваше. Тя беше извикала линейката. Два пъти се беше обаждала, но все още нямаше никого. Мъжът не даваше никакви признаци на живот. Тя му говореше, но не смееше да го отмести.
“Кога най – после ще дойдат тези лекари? Трябва да разберем кой е, да се обадим на близките му. Сигурно вече го търсят...”
Сирената се чу някъде отдалеч, след малко се видяха и светлините. Дойдоха двама лекари, сложиха го на носилка и го прибраха в линейката. Помоли ги и тя да се качи. Те не я попитаха коя е. Сигурно си мислеха, че му е близка и я взеха със себе си. Едва когато пристигнаха в болницата, разбраха, че дори не го познава ...