Далия
31 results
Ели Милева чакаше.
На кръстовището светофарът подаде зелена светлина за пешеходците и те забързаха да пресекат оживената улица. Двойка на средна възраст - жена, облечена в скъпи дрехи и мъж с вид на заклет алкохолик от кварталната кръчма, леко изостанаха от тълпата.
- Ще кръшкаш, а? - крещеше алкохо ...
На кръстовището светофарът подаде зелена светлина за пешеходците и те забързаха да пресекат оживената улица. Двойка на средна възраст - жена, облечена в скъпи дрехи и мъж с вид на заклет алкохолик от кварталната кръчма, леко изостанаха от тълпата.
- Ще кръшкаш, а? - крещеше алкохо ...
947
Събудих се мокър. Както всяка сутрин всъщност.
Слънцето вече ме гали с лъчите и ще попие и последната капка влага от мен. После ще стане горещо... дори повече от вчера. Но аз обичам слънцето. То ми дава живот. И сила...
Но аз всъщност съм слаб. Чувствам се мръсен, жалък, стъпкан... Отрепка, върху ко ...
Слънцето вече ме гали с лъчите и ще попие и последната капка влага от мен. После ще стане горещо... дори повече от вчера. Но аз обичам слънцето. То ми дава живот. И сила...
Но аз всъщност съм слаб. Чувствам се мръсен, жалък, стъпкан... Отрепка, върху ко ...
1128
9
В косите й се бе посипал сняг.
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена – ...
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена – ...
2142
13
На моето малко съкровище!
Едва огряло слънцето с лъчи
мъничката уютна стая,
чувам, че някой шумоли
и бързо аз очи отварям. ...
Едва огряло слънцето с лъчи
мъничката уютна стая,
чувам, че някой шумоли
и бързо аз очи отварям. ...
896
5
Ти ще търсиш лъчите на слънцето,
за да стоплят деня ти студен.
То отдавна угасна. Замина си.
С тъжен залез потъна във мен.
...
за да стоплят деня ти студен.
То отдавна угасна. Замина си.
С тъжен залез потъна във мен.
...
1383
9
Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...
4398
30
Животът не е ден, нито два.
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.
Аз искам да имаме още от нашите мигове. ...
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.
Аз искам да имаме още от нашите мигове. ...
1487
7
Искаш ли да можеш да летиш,
да усещаш в полет небесата,
да си сред безбройните звезди
и да се усмихваш на Луната?
Искаш ли да можеш да летиш, ...
да усещаш в полет небесата,
да си сред безбройните звезди
и да се усмихваш на Луната?
Искаш ли да можеш да летиш, ...
1590
6
Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл. ...
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл. ...
1266
2
Дойде със дрехи на кралица
блестяща, цяла в светлина.
Понесе ни като с криле на птица.
Това бе тя! Това бе любовта!
След време дрехите й остаряха, ...
блестяща, цяла в светлина.
Понесе ни като с криле на птица.
Това бе тя! Това бе любовта!
След време дрехите й остаряха, ...
1290
3
Вървим сред духа на епохи изминали,
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * * ...
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * * ...
1498
4
Оставям моите следи,
където никой не е стъпвал.
Не спира два дни да вали
сняг пухкав, приказен, прекрасен.
Навън е бяло. Тишина ...
където никой не е стъпвал.
Не спира два дни да вали
сняг пухкав, приказен, прекрасен.
Навън е бяло. Тишина ...
1334
4
Последната сълза
и първата
се стича бавно от очите ми.
Пада нежно във пръстта,
където са мечтите ми. ...
и първата
се стича бавно от очите ми.
Пада нежно във пръстта,
където са мечтите ми. ...
1320
2
От душата си ще извадя чернилката.
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата. ...
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата. ...
1252
4
Ще ми подадеш ли ръка?
Искам да се изправя,
но не мога сама.
Ще ми подадеш ли ръка?
Течението е прекалено силно ...
Искам да се изправя,
но не мога сама.
Ще ми подадеш ли ръка?
Течението е прекалено силно ...
1299
3
Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга, ...
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга, ...
1255
3
Ако си сън, не искам да се будя.
Ако не си, не искам да заспивам.
Искам да те гледам,
да те докосвам с върховете на пръстите си,
а после ти да ги целуваш. ...
Ако не си, не искам да заспивам.
Искам да те гледам,
да те докосвам с върховете на пръстите си,
а после ти да ги целуваш. ...
1293
Обичам те!
Не мога да забравя
прекрасните щастливи дни!
Обичам те!
Но ти не го съзнаваш ...
Не мога да забравя
прекрасните щастливи дни!
Обичам те!
Но ти не го съзнаваш ...
1343
В съня ти ще нахлуя снежнобяла
с криле на ангел, с лунен ореол.
Загадъчна ще нося светлината.
Ти само ме вземи, моя любов.
Аз ще те гледам, ти ще се усмихваш. ...
с криле на ангел, с лунен ореол.
Загадъчна ще нося светлината.
Ти само ме вземи, моя любов.
Аз ще те гледам, ти ще се усмихваш. ...
1306
3
1468
7
Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие, ...
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие, ...
1222
3
Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...
1656
1
Временно няма да бъда обичана
вчера разбрах от съдбата,
макар че аз все още обичам безвременно.
От днес ще съществувам някак си временно -
сутрин рано ще ставам, ...
вчера разбрах от съдбата,
макар че аз все още обичам безвременно.
От днес ще съществувам някак си временно -
сутрин рано ще ставам, ...
2514
8
Хванах ръката на безвремието
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета. ...
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета. ...
1732
15
Обичам те! Ти знаеш...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде. ...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде. ...
1252
6
В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...
1224
2
През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите г ...
След време другите г ...
1771
4
Сънуваш ли още? Недей! Никой не вижда сънщата ти, а ти ги забравяш в мига, в който се събудиш.
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Н ...
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Н ...
2503
8
Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
3991
33
Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попад ...
2049
3
...и си далеч от мен...
Да кажа, че ми липсваш, не би било достатъчно... Да кажа, че не мога да дишам, без да усещам топлината на тялото ти до себе си...,е истина, но не знам дали ще я оцениш.
Поглеждам синьото на небето и виждам очите ти. Поглеждам лъчите на слънцето и виждам усмивката ти - озарява ...
Да кажа, че ми липсваш, не би било достатъчно... Да кажа, че не мога да дишам, без да усещам топлината на тялото ти до себе си...,е истина, но не знам дали ще я оцениш.
Поглеждам синьото на небето и виждам очите ти. Поглеждам лъчите на слънцето и виждам усмивката ти - озарява ...
6002
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
