Sep 4, 2008, 2:42 PM

Просто една мисия - 1 глава (Наруто фенфик) 

  Prose » Fantasy and fiction
2604 0 2
6 мин reading

Глава първа


Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия.
- Ух, най-сетне, от седмица я моля... хех... благодаря, Шикамару, до после - каза Наруто и забърза към кабинета на Тсунаде...
След по-малко от 2 минути вече стоеше пред стаята. Чу се лекото скръцване на пантите и вратата се отвори, в помещението стояха 4 фигури. Първата седеше на стол зад масивно, отрупано с какво ли не, бюро, това беше Тсунаде - 5-ят хокаге, тя отклони глава от едно недочетено писмо и се взря в новодошлия. Така направиха и другите 2 фигури - на Шизуне и на странен непознат, стоящ до единствения човек, който не отбеляза пристигането му с какъвто й да било жест. Неучтивата фигура бе с 1-2 сантиметра по-ниска от Наруто и с изящна фигура, скрита зад широки дрехи, Наруто се вгледа в дългата черна коса, разпиляна по гърба й. В стаята беше тъмно, но това не му попречи да разпознае Хината в гръб. Учуди се... Защо ли тя не се държеше както обичайно - срамежливо, но топло. В момента от самата нея лъхаше хлад. Странно чувство обзе Наруто, сякаш Хината беше бясна, ядосана до такава степен, че не желаеше да го погледне.
Леко смутен от странната обстановка, в която заварва мрачния кабинет, той се шмугна вътре. Реши да не казва нищо и просто да застане на една линия със странника и необикновената Хината.
Когато всички заеха местата си, Тсунаде започна да говори с решителна нотка в гласа си.
- Сега, Наруто... и  Хината, ще охранявате г-дин Матсума от крадци и бандити по пътя му до Океана... От там той ще се качи на кораб и вече не желае нашите услуги... така че мисията няма да е кой знае колко дълга... максимум 3 дена... след което се връщате тук. Тръгвате утре сутрин, срещата е пред вратите на селото. Въпроси?
- Нямам! - заяви хладно Хината.
- Ам... аз имам... - каза Наруто, не особено сигурен дали е уместно да се държи като дете пред новата Хината - ... мисията не е ли с много нисък ранг?
- Кой го казва - отвърна Тсунаде, с лека нодка на ирония в гласа - Генинът, който...
Още не се бе доизказала... и Хината разкри нова своя черта:
- Съжалявам, госпожо, но и аз мисля, че мисията е с твърде нисък ранг за Чунин и бъдещ хокаге. Бих ли мога да получа друга?
- Не - отвърна Тсунаде с лека загадъчна усмивка.
- Разбрано - отвърна Хината. Запъти се към вратата и когато я стигна с поклони леко и я затвори някак си нервно.
След като стана свидетел на тази сцена, Наруто не знаеше какво да прави... Явно Хината недоволстваше от ниският ранг на мисията... това не се бе случвало преди... другите трябваше да го видят! Хината да недоволста... и то за ранг на мисия -Нечувано!
Но в същото време, когато беше готов да се изкиска, се сети за думите на напусналото момиче... ”бъдещ хокаге”... те отекнаха в главата му... изречени с топлина, която не бе усетил преди... ”бъдещ хокаге”... ”бъдещ хокаге”... ”бъдещ хокаге”... без да се усети, той леко се усмихна, но моментът беше развален от странника:
- Ам... аз съм г-дин Матсума... и искам да благодаря предварително за съдействието.
- Ам... нищо работа, каза Наруто и се усмихна, слагайки ръка зад врата си. Е... значи утре сутрин тръгваме... ако няма нищо друго, бих искал да се оттегля - отвърна Наруто, учуден от собствената си учтивост и изисканост...
Следващия ден настъпи със песента на петли и Наруто сънено отвори очи, досети се за предстоящата мисия и започна бързо да се оправя. Когато стигна на уреченото място, там го чакаха вчерашните хора, с малката разлика, че сега Хината не беше ядосана, а по-скоро тъжна... тя само го погледна по обичайния смутено-прехласнат начини и се обърна да говори с г-дин Матсума. Когато потеглиха, Наруто се престраши да се доближи до Хината и да направи опит да се вмъкне в разговора и с пътника...:
- Г-дин Матсума... а... може ли да ни кажете как да ви казваме накратко, защото 3 дни ще се измъча с ”г-дин Матсума”.
- О,разбира се, приятелите ми викат Кота... ам, доколкото разбрах, вие сте Наруто Узумаки...
- О, да... ама не държа на официалности, викай ми Наруто, а всъщност откъде си ми научил името? От Тсунаде?
- О, не... Това момиче тука, не й знам името, спомена твоето 3-4 пъти, иначе и да са ми го казвали, няма начин да го запомня...
- Хината! А, Защо? - заинтересува се Наруто. Досега не му бяха казвали, че името му е сложно... и явно спътникът му се досети за връхлетелите го мисли, защото каза:
- Не, че името ти не е наред, но просто не помня много добре имена, аз въобще не помня добре каквото и да било...
Кота продължаваше да си се обяснява, но Наруто вече не го слушаше... беше се усетил, че Хината се бе отделила от групата и ходи сама на метър по-назад,  изцяло вглъбена в мислите си.
- ... и тогава се оказа, че като промениш последната буква на името на онзи, се получавало обида... та тогава голям бой ядох... та сега гледам... хей... слуша ли ме някой?
- Ух... извинявай... Хей, Хината, няма ли да дойдеш да се включиш в разговора... -извика Наруто с щастлива нотка в гласа?
- Ох, ами... - отвърна момичето и тъй като не успя да измисли извинение, се приближи и се вмъкна в разговора.
Оказа се, че Кота всъщност се прибира у дома при семейството си, което междувременно се състоеше от 7 деца, съпругата му и неженения му брат близнак.
Хината бе ужасена от броя на децата, а Наруто направо в шок, когато дойде темата за отглеждането им. Г-дин Матсума се почувства някак си по-свободен, след като бяха обсъдили семейството му и си позволи и той да зададе няколко въпроса за селото, скрито в листата. Разговорът вървеше приятно и часовете се нижеха като банкноти в скъсан джоб. Пътуващите не разбраха кога са стигнали до селото, в което трябваше да пренощуват и колко късно бе станало, така че побързаха да си намерят място, където да прекарат нощта. Откриха малко, но уютно хотелче към края на селцето. Наеха 2 стаи, една за Хината, а другата за Наруто и Кота, и след скромна вечеря легнаха да спят.
Кота не бе свикнал на дълго и продължително ходене, затова веднага след като влезна в стаята си, заспа и се събуди на сутринта, едва след като Наруто едва не го удуши.
За сметка на неговия сладък сън, Наруто легна и стоя дълго буден, обсебен от сложни мисли, неприсъщи за него... принципно това си беше една най-обикновена мисия, но в нея нещо беше различно... замисли се за първоначалните настроения на Хината и после се сети за това колко приятен е бил разговора по време на пътя. Там момичето говореше леко смутена, но не бе нито тъжна, нито ядосана... и още по-странното беше, че към края даже и срамежлива не беше, смееше се и говореше свободно. До тогава Наруто не я бе виждал такава, дали се държеше така и със Сакура и другите, в същото време, той никога не бе поддържал дълъг разговор с нея, беше ходил на мисия с нея и другите, но там също не говориха много. Принципно тя беше срамежливото момиче и предпочиташе да не блесва много нито със знания, нито със способности, но едва днес Наруто забеляза колко умен и приятен човек може да бъде Хината.
Мислите, терзаещи Наруто, го държаха буден до късно, но те бяха нищо в сравнение с тези на Хината.

Изработка:shmatity(демек аз^^)
Редакция:termani

© София All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??