2 min reading
„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пластовете тишина и се бори, за да се справи със самотата. Слабо е, защото си мислеше наивното, че е намерило своето другарче, с което искаше да дели мъничко пространство в огромния, всяващ страх свят. Дали е глупаво, че се довери?! Нека не му го казват другите. В един слънчев ден просто каза ”ДА” на мисълта за друго сърце. Намериха се сред хилядите такива, биещи на една и съща честота, наречена ВЗАИМНОСТ. Това бедно, малко сърце беше станало храбро, голямо сърце и твърде самодостатъчно, имунизирано срещу студ, тишина, самота и болка, но появата на другото го беше накарала отново да се свие да размерите на иглено ухо и примираше от удоволствие всеки път, при мисълта за онова, другото. Прости нагл ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up