Имало едно време... Така започват всички приказки, така започва и тази. В усмивката на едно момиче едно момче открило любовта. Получило взаимност и двамата закрачили уверено по пътя на живота. Били млади, били щастливи и искрено вярвали, че тяхната любов е по-силна от всички житейски трудности. Сякаш за да провери силата й животът им изпращал изпитание, след изпитание и след всяко преодоляно оставал изумен от силата и стоицизма им, с които преминавали през тях. Накрая решил да им изпрати Смъртта.  Момичето, вече зряла жена, останало само. Всеки ден то идвало при любимия си, оставяло по една червена роза. Ден след ден, година след година. И когато розите станали толкова

много, че гробът не издържал и рухнал, в живота нещо се прекършило и той попитал момичето:

    - Как? Откъде намери сили?

    - Просто любов - простичко отговорило момичето.