Просто любов
На всички приятели Откровенци - много любов
през Новата 2014 година!
Обичахме ли през тази отиваща си година?
Дарявахме ли любов без страх, без да се замисляме, без да искаме нищо?
И като отговор на тези въпроси ме срязват с други:
Любов ли? Какво е това?
Със съответния поглед, разбира се...
Ами сега?
Не е толкова трудно да се отговори на вярващите в любовта.
Как обаче да обясниш на огорчените, очаквалите „чудеса” от любовта, на тези, на които Бог е изпратил любов, но те не са я забелязали, очаквайки чудесата, страстта, емоциите-фойерверки...
Може би любовта е и това – страст, бурни емоции, изгаряне...
А може би любовта е тиха, обикновена и толкова близо до нас - всеки ден и всеки миг...
Може би е любов, когато случайно си споменал, че ти се яде кифла с мармалад и когато вече си забравил за това, в една съвсем обикновена сутрин те събуждат с кафе, кифла с мармалад и искрящ от радост поглед... и разбираш, че много сутрини подред този поглед е търсил из целия град кифла с мармалад...
Може би е любов, когато пресичайки улицата на пешеходната пътека, една ръка здраво хваща твоята и като дете те превежда на отсрещния тротоар...
Може би е любов, когато някой не обича котки, но плаче заедно с теб за изгубеното ти коте...
Може би е любов, когато някой не може да почувства скръбта ти от загубата на домашните ти любимци - котета-бебета, отровени и умиращи едно по едно в ръцете ти... в прегръдка до сърцето... и този някой умишлено се разделя със своето любимо куче, отпращайки го далече, много далече при свои познати... за да може този някой да почувства твоята скръб, не само да я разбере... за да сподели изцяло мъката ти... чувствувайки те, да страда заедно с теб.
Може би е любов, когато някой вижда в очите ти сълзи и в шепата ти мъртво мишле, замръзнало в капана, хвърлен в леген със студена вода през зимата... и от този момент този някой тайно носи в гората капана с мишлетата в него, отваря го и ги пуска на свобода...
Може би е любов, когато някой не понася гъби и на картинка, но заедно с теб бере диви гъби и после заедно с теб ги готви... и заедно с теб хапва... и благодари за вкусотията, приготвена от теб...
Може би е любов, когато в кварталната кръчма, на пластмасови столчета и масичка без покривка сте седнали с някой на бира „Ариана” и пържени картофки (които той не обича, но е поръчал заради теб), този някой ти казва „Наздраве!” и продължава след първата глътка – „Знаеш ли, ти си всичко това, за което съм мечтал цял живот”.
И очите му стават още по-искрени, по детски чисти и бистри...
От бликналите сълзи...
© Елена Гоцева All rights reserved.
