Ще споделиш ли с мен своето утре? Ще ми дадеш ли кътче в мечтите си, някое малко островче в океана на чувствата ти? Ще приютиш ли моето плахо безвремие в прегръдките на твоята вечност? Ще разделиш ли с мен слънцето си, небето си, тъгата и безгрижието си? Ще дадеш ли смисъл на безсмислиците ми и живот на приказните ми илюзии? Ще бъдеш ли опора в бурята, наречена живот? А аз ти обещавам, че ще бъда... просто себе си...
© Габриела All rights reserved.
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
