- Не го пипайте! Оставете го, автобусът го блъсна! – разплакана, Калина крещеше и не даваше на никой да пипне малката сива разбъркана топка пера.
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А после пак се показа и птичката направи опит да литне, изплашена от насъбралите се хора и преживения ужас, но не успя. Трепереща, се сви на кълбо и замръзна така в полусвяст. Калина внимателно и бавно я докосна с върховете на пръстите си и като видя, че гълъбчето не помръдва, по-решителна го погали, докато накрая не го взе в шепите си.
Калина случайно минаваше оттам. (А хората казват, че случайни работи няма на този свят!) Беше тръгнала в обедната си почивка да изпрати един колет по пощата. Грижовно надписан и опакован, той беше гордо изпълнен с дрешките на мъничката ù сестра – Габи – едва двугодишна, весела и с неописуеми руси къдрички, но вече напълно завладяла с присъствието си по-голямат ...