Той знаеше, че трябва да постъпва добре към хората, затова даде една сребърна

монета на бедния просяк, който се спря пред бялата пластмасова маса,

кръгла и плоска, и протегна ръка. Отвори черния си портфейл и му бутна една

монета. После му махна  с ръка да си върви. Скитникът отиде на друга маса.

Скупчена около нея стоеше жена на около четиридесет с пълно момче до себе

си , слабичко момиче с тъмни коси и среден на ръст мъж. Когато го видяха,

че идва към тяхната маса, те се разкрещяха:

- Махай се, пияница, махай се оттук. 

Горчивият му израз застина, като обелка от пъпеш той увисна отстрани.

Слънцето се отразяваше в чашата с мента, която блестеше като венецианско стъкло.

Един здравеняк с мускули и остригана коса го погледна накриво и изсумтя като бик.

Просякът подви опашка като бик и си тръгна. Обувките му – разнищени

и отворени като хали, сякаш искаха да погълнат всички, които го унижаваха.