Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чакаше Тя – неговата муза, неговата страст, неговата болка. Гласовете им танцуваха в синхрон, а погледите им се сливаха като две необятни морета. Само прозореца беше свидетел на тайните им копнежи и забранените думи, които изричаха всяка вечер. Бяха забранени, защото баща й дебнеше като бясна хрътка, готова да сдъвче и последното парченце любов между младата двойка. Вратата на стаята и се отвори и ужас се изписа на нежното и лице, за това тя спусна ръката си през прозореца, а Той протегна своята нагоре. Ръцете им едва успяха да се докоснат, но това им беше достатъчно, за да се сбогуват, знаейки, че ще се видят отново следващата вечер. Тежкото тяло на баща и закрачи бързо към отворения прозорец, ...