Птица и Небе
Небе... Небе, в което се рея. Необятно, незримо... Няма ограничения, няма време. Всемир се разкри в мен, обгръща ме в полета ми. Летя свободно. Чувствам сила и крилете на душата ми се изпълват с мощ, издигат ме във висини, каквито не подозирах, че съществуват... Безкрайно е... Не мога да го нарека с име, не мога да го докосна, разтварям се в него. Вдишвам с отворени дробове, поемам чистата енергия на галещата ме безбрежност...
Обичам те, небе!
. . .
Птица... Птица, която се устреми нагоре. Силна, жива... Уверена и безстрашна. Живот ме озари, в красота се превърнах. Ето защо ме има! Аз съм свободата и, аз съм силата и, аз изпълвам дробовете и, аз съм животът в нея, тя е животът в мен... Нейният полет ме изпълни с Любов...
Обичам те, Полет!
. . .
Една птица летеше ниско в мъглата и полетът я уморяваше...
Едно празно небе очакваше в тишина... Очакваше някой да се извиси в него, да осмисли съществуването му и да изпълни безкрая с Любов...
© Силвана All rights reserved.
