полет (Силвана)
54 162
21.01.2008 г., 12:31 ч.

Птица и Небе 

  Проза » Приказки и произведения за деца
1293 0 4

Небе... Небе, в което се рея. Необятно, незримо... Няма ограничения, няма време. Всемир се разкри в мен, обгръща ме в полета ми. Летя свободно. Чувствам сила и крилете на душата ми се изпълват с мощ, издигат ме във висини, каквито не подозирах, че съществуват... Безкрайно е... Не мога да го нарека с име, не мога да го докосна, разтварям се в него. Вдишвам с отворени дробове, поемам чистата енергия на галещата ме безбрежност...

Обичам те, небе!

. . .

Птица... Птица, която се устреми нагоре. Силна, жива... Уверена и безстрашна. Живот ме озари, в красота се превърнах. Ето защо ме има! Аз съм свободата и, аз съм силата и, аз изпълвам дробовете и, аз съм животът в нея, тя е животът в мен... Нейният полет ме изпълни с Любов...

Обичам те, Полет!

. . .

Една птица летеше ниско в мъглата и полетът я уморяваше...

Едно празно небе очакваше в тишина... Очакваше някой да се извиси в него, да осмисли съществуването му и да изпълни безкрая с Любов...

© Силвана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??