Aug 2, 2013, 9:49 PM

Пустинно

  Prose » Others
625 0 0

  В тази безвакуумна стая всичко е сухо до крясък. Извалях предпоследния си дъх за две думи, чиито смисъл си измислих. Дъждът от клетви закъснява вече с месец и под мене е Сахара. 

 

   Замълчах и снощната буря отнесе дома ми. Усмихвам се налудничаво, пометена от някое вчера дълбаещо тунели в гърдите ми. Със сиви китки потъвам заедно с корените си, но в очите ми още е светло.

 

  Част от мен се къпе в утре... но огнени кактуси не виреят в мираж за оазис. Така и не разбра, че е просто детски огън, а не пожар който да потушиш. Eдин игрив пламък не би те опарил... Не че има значение: сега се ронят въглени. Ти излъга, че са сняг, а аз още стоя пред руините и ти вярвам наивно. Снимките ни също са в пепел, дето черни все мойте ръце.

 

Значенията се изплъзнаха с вятъра, същия онзи дето забави думите ти да стигнат до мен.

 

 ***

 

Вихрушката отдавна утихна. Сега далечни майски сълзи попиват в прахта, а аз си мечтая за нас и за никога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кармина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...