Пясъчна рисунка

Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки миг, всяка целувка. Исках да запомня как когато ме докосва, палещи тръпки преминават през мен като ток. Беше от онези моменти, в които вътре в себе си крещиш от щастие. И си толкова развълнуван, че другият вероятно би се изплашил от емоциалността ти. Но аз си бях такава - истинска, непринудена и концентрирах цялата си енергия върху мига. Още като се видяхме, забелязах, че носи малка кутийка със себе си. Знаех, че това е някакъв подарък за мен. Беше го споменавал много пъти и аз очаквах да е нещо специално. Не съм материалистка, ама нали знаете, очакваше се да е нещо, за което се е охарчил доста, с цел- да ми покаже колко държи на мен. Това, разбира се, е пълна глупост. Любовта се мери в действия, а не в подаръци. Думите също нямат стойност. Даде ми кутията с уговорката да я отворя, когато се прибера, а не сега. След известно време той замина. Веднага спрях на първата срещната пейка и отворих кутийката. Нямаше как да скрия изненадата от лицето си- вътре имаше пясъчна рисунка. Бях доста млада, не разбирах нищо и се разочаровах много. Съвсем не отговаряше на очакванията ми, а вече бях започнала да си мисля как ще нося колието, което ще ми подари и няма да го свалям от себе си. Или пък нежен пръстен, който да крещи на всички колко ме цени. Но това беше просто пясъчна картина, показваща някакъв спокоен пейзаж. Разочарованието ми продължи. Тя вече беше започнала да се разваля и трябваше да съм доста внимателна с нея, ако искам изобщо да остане нещо от изображението. Но нали трябваше да ми подари нещо за спомен! Той ми разказваше как с подаръкът ми ще науча много и винаги ще си мисля за него, щом го погледна. За какво му е да ми подарява такъв нетраен подарък? В малката кутийка намерих повече въпроси, не и отговори. Внимавах доста и все пак я прибрах в дома си. Оставих му хиляди съобщения и пропуснатите повиквания бяха безброй. Нямаше резултат- не можах да се свържа с него. Минаваха месеци, а малката кутийка стоеше на бюрото ми и ми напомняше за хилядите въпроси. Чак на рожденият си ден получих отговор от него. В писмото нямаше излияние на чувства или пък вричания в любов. Нямаше също извинения или пък обещания за нова среща. Беше дълго и ще се опитам да напиша по- важното от него. Там той ми казваше, че знае за разочарованието от подаръка. Нямал намерение да се извини, че не е взел нещо скъпо и бляскаво. Не беше от този тип момчета и точно това харесвах в него. В писмото си ми обясни само защо e избрал този подарък... “ Зная, че това не е типичен подарък, но и ти знаеш, че аз не съм типично момче. Ако искаше рози, бонбони и други сладникави лъжи в лъскави опаковки, не мисля, че би била с мен. Дълго мислих какво точно да затворя в малката кутийка. Знаех какво послание искам да ти отправя, но ми беше трудно да го изразя. Все пак успях. Избрах рисунката да изобразява спокоен пейзаж, защото такава е истинската любов. Тя е спокойна, уверена и хармонична. Естествена е и изглежда добре без преструвки, точно както и един природен пейзаж. Важно е също, това че е от пясък. Така, ако искаш да я съхраниш, ти трябва да си много внимателна. Във връзката ни също е така. Ако не внимаваш доверието, уважението и другите малки песъчинки, които я съставят, тя ще се разпилее. Всяка една песъчинка отговаря на една целувка, с която си ме дарила. На една усмивка, на един миг... И затова всяка една песъчинка е от такова голямо значение. Само няколко да липсват и рисунката на любовта ни би се променила. И последно ще кажа, че е просто рисунка като от дете, а не някоя скъпа картина от художник, защото исках да изглежда невинно и искрено. Пази песъчинките, те са много ценни и остават във времето. Помни, само трябва да си много внимателна...” Почувствах се глупаво, защото не бях разбрала и наполовина посланието. Прибрах писмото и останах неподвижна да се взирам в спокойния пясъчен пейзаж...