„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. Вятърът усети момента и се появи, плъзвайки се като вълна над пясъчното море.
Няма друг миг по-любим от идването на нощта – помисли си Алтар и започна да сгъва сенника.
Беше време да тръгва. Сега можеше да поеме по Пътя, без да се страхува от убийствените лъчи на слънцето. Пред него бе цялата нощ и той закрачи между пясъчните хълмове.
Тук-там кристалчетата улавяха все още залеза и го отразяваха като скъпоценности, но едно по едно гаснеха и се оставяха на тъмнината.
Но, вместо тях, изгряха звездите, далеч над тъмнината сред пясъците.
2.
Мракът в пустинята е плътен, а гласът му е като на стенещ човек.
Легендите разказват, че някога се е водила жестока битка за надмощие между деня и нощта. Боят ...