Пълнолуние от спомени

-        Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.

Това  същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.

-         Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ми е много интересно да се занимавам с него. Това ме разтоварва и обогатява. Нищо лошо не правя.

-          Тари, много добре знаеш, че низшите същества са с къса продължителност на живота и ако се привържеш към него ще страдаш когато умре.  Това неминуемо ще се отрази на успеха в основните дисциплини на твоето обучение.

-          Мамо, погледни фукса ми: имам максимални оценки по всичко. Защо ми забраняваш единственото  удоволствие, с което мога да си разтоваря напрежението.

-          С теб не може да се разговаря спокойно. Накрая ще помоля баща ти да се намеси, но да знаеш, аз не съм съгласна да продължаваш да контактуваш с низши същества.

        Онова незабравимо лято… Пълнолуние…  Петък вечер…  Наближава полунощ. Цялата къща спи.  Само аз се измъквам през прозореца навън и се прокрадвам в тъмното по  пътечката към Черния кладенец дето е на поляната  до къщата на баба и дядо.

Пристигам и присядам с подвити колене пред  кладенеца. Отдавна не ме е страх от тъмното. Чакам  Тари. Тари е  таласъм. До преди да я срещна бях чувал, че таласъмите са страшилища, които отвличат непослушни деца, а моята баба често ме заплашваше, че ако не си изям закуската ще ме грабнат таласъмите.

        В онова лято бях нервен и ядосан на целия свят. Бях само на десет.

Беше ми писнало всяка ваканция да ме запращат на село при баба и дядо като непотребна вещ.

В града оставаха приятелите ми и всички градски удоволствия -  киното, стадиона, басейна, цветния телевизор. Дори брат ми оставаше в града през лятото. А беше по-голям от мен само с 4 години. Само аз - при баба и дядо, в старата къща с външна тоалетна, черно - белия телевизор, калния двор пълен с кудкудякащи пернати и разбира се книгите за задължителен прочит.

Мама и татко безапелационно игнорираха и молбите ми, и аргументите, с които се опитвах да ги накарам да ме оставят в града.Просто ми стегнаха багажа и се озовах на село…

Тогава реших да отида по тъмно до известния с лошата си слава Черен кладенец, който  стърчеше на близката до нашата къща поляна.

От години не го ползваха. От покрива му стърчаха единични почернели дъски, капака му беше покрит със зеленикава плесен. Говореше се, че в него живеят вещици и кръвопийци…

Надявах се там да ми се случи нещо лошо и страшно, да се разболея и това да убеди родителите ми да ме махнат от това запустяло село.

Беше полунощ, беше петък вечер и луната беше пълна до пръсване. Измъкнах се от къщи, прекосих поляната, свлякох се до кладенеца и заридах.

      Тогава от кладенеца се показа Тари. За първи път виждах такова същество. Високо колкото мен, покрито с лъскава шоколадова козина, черни блестящи  и  много живи очи, дълга опашка, която се движеше като смок зад него.

Гледахме се  няколко минути  без да издадем звук. И без да помръднем.

Не бях изплашен, по-скоро изненадан от факта, че уединението ми беше така драстично нарушено. Плачът ми замръзна по средата на гърлото, но по едно време отроних един спонтанен хлип.  Непознатото  същество изведнъж проговори с гърлен човешки глас:

-          Ти достатъчно голям ли си да можеш да говориш? Този звук, който издаваш какво означава? Радост или уплаха? Представям ти се: Аз съм Тари и живея на Сириус, в зона от четвърто измерение.

Моето идване тук е в рамките на упражнение за скорост и не включва установяване на контакт, но след като те видях  ми е любопитно да науча нещо за теб и тебеподобните ти.

-          Какво си ти? – изхриптях нещо като отговор - Никога не съм виждал такова същество като теб.

-          По вашите разбирания аз съм таласъм. Женски. Иначе ние сме N 4 популация, или четири нива над вашето. Аз съм във възрастта на обучение, зависима съм от родители и обучители, само на 202 години според вашите мерки за възраст съм. Когато завърша настоящия цикъл от обучението си ще живея в друга учебна зона. В обучителния си период ние често сменяме по няколко планети…

На вашата планета мога да слизам единствено нощем, предимно по пълнолуние, а кладенецът е портал направен от предците ни.

Не бива да се появявам на дневна светлина защото енергията на фотонната ми структура е нестабилна на слънце, а и нощем не мога да стоя дълго защото времето ми е  ограничено…

Знам, че години наред хората са си изградили мнение, за нас, че сме страшни и кръвожадни, че обитаваме стари и изоставени сгради пълни с духове на мъртви хора, убити от нас. Но ние не сме жестоки. Старите сгради ни привличат защото са богати на остатъчна енергия, която обичаме да консумираме. Тя е и чудесен материал за изграждане на трасиращи решетки.

Понякога се засичаме с хора и външния ни вид ги плаши. Оттам и легендите ви за зловещите ни деяния. Нищо подобно. Земята за нас е по-скоро парк за развлечение, за лов на душевни остатъци и полигон за обучение на млади таласъми. На нашата планета изглеждаме по-различно, например козина имам само когато идвам тук, защото тя ми осигурява изолация от вредните газове във вашия въздух. Ние преодоляваме огромните разстояния с преобразуване на индивидуалната си структура от решетъчна във вълнова и търпим обратно преобразуване при пристигане. Това има своите предимства, но и рискове при младите индивиди, затова ни е препоръчано да идваме  по пълнолуние понеже кодът на лунната светлина благоприятства материализирането.

Признавам, че се справям доста добре и при непълна луна. Но колкото и да ми е приятно да си говорим, знам че скоро ще бъда принудена да изоставя дестинацията Сириус - Земя и да се преобразувам в друга посока. Но ти не ме забравяй, сънувай ме от време на време и знай, че където и да съм ще остана завинаги твой приятел.

Срещите ни продължиха няколко пълни и непълни луни. Тари ми разказваше за живота си там, за семейството си, аз за моето.За обучението. Беше много впечатлена от нашата ваканция, защото при тях нямало прекъсване в обучението, а всеки когато решавал, че се нуждае от почивка просто се изключвал за кратко. Де да можех и аз така…

Всяка среща с Тари се превръщаше в празник за мен. И дори не се сещах за връщане в града

Когато се опитах да обясня на баба, че всъщност таласъмите са добродушни и много умни същества, тя  ме изгледа изненадано и веднага ме изклюкари на мама. Тя пък, от своя страна, се изплаши за душевното ми състояние и  предложи да ме води в града на психиатър. Рискувах да ме затворят в лудница и набързо обясних, че просто съм искал да подразня баба.

Единственият, когото представих на Тари, беше брат ми. На него можех да имам доверие. Както и очаквах не се изплаши и доста обстойно разговаря с нея за най-различни неща. На другия ден той си тръгваше за града, че му предстоеше кандидат - гимназиален изпит. Разговаряхме цяла нощ.

-          Виж, братле - със сериозен и покровителствен тон се обърна той към мен - животинката е интересна, спор няма. Симпатична, говоряща маймунка.Чел съм, че има такива и това подкрепя теорията на Дарвин за произхода на видовете. Сигурно е избягала от някой цирк или научен институт. Рано или късно ще я намерят… Но те съветвам да не се привързваш към нея, защото като всички низши същества и тя е с ограничено време за живот. И ще страдаш много когато тя умре. Пък и до месец ще се прибереш в града Не можеш да си я вземеш там… Затова не се вживявай, много, много в ролята на естествоизпитател…

Следващото пълнолуние осиротях… Напразно чаках Тари да се появи…

После понякога я сънувах… Докато не напусна и сънищата ми… Тогава бях на десет… Гледах нощното небе, взирах се в онази ярка звезда от съзвездието „Голямо куче” и ми се струваше, че отново чувам гласа на Тари.

Сега съм  на петдесет и понякога ми се струва, че всичко е било един красив сън.

За да не изгубя напълно този спомен написах книга, която посветих на детското във всеки от нас и я озаглавих:  „Пълнолуние от спомени”.