Откакто навърших осем години, всяка лятна ваканция родителите ми ме изпращаха на гости при леля ми. Тя беше учителка по пиано и при нея винаги бе пълно с ученици. Първата година, когато отидох, намирах всичко това за много интересно. Беше ми позволено да правя всичко, което пожелая, стига да не ù преча, докато преподава. Мъките ми започнаха едва на втората година, когато леля ми настоя и аз да започна да свиря на пиано. Знаех, че мама и татко никога не биха ме накарали да правя нещо, което не искам, но леля ми не беше като тях. С годините се беше превърнала в строга възпитателка, що се отнасяше до пианото. Когато лятната ваканция свърши и аз се прибрах у дома, не посмях да кажа на родителите ми, че не желая да свиря вече на пиано. Леля ми ме беше похвалила пред тях и те се бяха възгордeли с това ми умение.
Отново беше лято и аз, както всеки път, приготвях багажа си, за да отида при леля ми. Вече бях достатъчно голяма – бях навършила петнадесет години, но все още не смеех да се откажа о ...