Apr 29, 2008, 6:39 PM

Пътека

  Prose
834 0 3

Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след кръстопътя, показал му живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...