Едната вечер собственикът на хотела се беше погрижил да ни организира "гръцка вечер" - с по-разнообразно меню от гръцката кухня и с барбекю, което изпълни с аромат целия квалтал; с музикална уредба и с томбола. Много хора танцувахме нея вечер. Много сиртакита. Много блусове. Надойдоха и групи туристи от съседните хотели. Казах ли ти, че ни се падна от томболата ваучер и за следващата година? Е, събрахме завистливите погледи.
Единия ден си направихме екскурзия до Литохорон. Това било градчето, в което се родила Афродита. Каменните улици изнемогваха от жегата. Извън градчето нагоре в планината по камънаците стигнахме до Извора на Афродита. Някъде долу в подножието на скалата в една цепнатина се беше застояла малко водица. Дори да искаш, не можеш да си топнеш и крака. Но пък иначе Афродита идвала тук, къпела се и затова била тъй красива. Така че, ако и смъртна жена, като мен, се потопи в този извор... Е, на каменното площадче в Литохорон имаше една чешма. Измих си очите, лицето, шията и смятам, че станах много красива! После седнах в едно кафене да изпия от любимото си фрапе. Знаеш ли, че по кафенетата не можеш да видиш гъркиня? Само мъже киснат. И чужденци, като нас.
Друг ден си направихме екскурзия до връх Олимп. Попаднахме в един автобус - половината със сърби, а другата половина - с румънци. Двете екскурзоводки се бяха сдружили, сигурно за да си поделят разходите за автобуса. Прикрепихме се към тях. Слушахме обясненията ту на сръбски, ту на румънски, но добре че нещичко си спомням от гръцката митология, за да хвана нишката на разказа, която се плетеше около историята на боговете. Върхът Олимп се намира в планината Митикас, но ти разбира се, знаеш това. Разказвали ли са ти,че гърците непрекъснато трупали камъни на Олимп, та дано да стане по-висок от Мусала?
Автобусът ни спря до хижата под върха и казаха, че до самия връх пътят бил 1-2 дни. Но пък да сме си вземели камъни от тези, дето са наоколо, и в хижата им слагали печати, че си бил на самия връх. Византийски номера. Поразгледахме наоколо - хълмиста местност, по-скоро - голи канари. Оказа се, че печатът не може да се постави на самия камък, ами си купихме картички от хижата, които ни подпечатаха.
Удоволствието да посетиш тоалетната се оказа доста скъпо, та ние се шегувахме, че щом искаш да се изпикаеш в Божествената тоалетна, наравно със самия Зевс, трябва да си платиш солено! След това ни свлиха в едно градче, където бяха организирали обяд. Не помня как се казваше градчето, но беше досущ като възрожденски български град! Същата архитекрура, сякаш си в Боженци! Невероятно! А самата местност беше сред кестенова гора. Не диви, а ядливи кестени. Кастани се казват на гръцки. Специалитетът на местните жители беше сладко от кестени. Купихме си, естествено. А самият ресторант беше под огромна лозница, с дълги пейки на двора, народът - наблъскан един до друг, като на селска сватба. След това се поразходихме из кълдъръмените улички. Без да искахме, влизахме в дворовете на хората, които си живеят там, и те ни казваха сърдито нещо на гръцки. Ами какво да правим, като портите им - отворени! Вземахме ги за музеи или за магазинчета за сувенири.
Третата екскурзия, която си направихме, беше с "пиратско" корабче. Нищо пиратско нямаше, естествено. Навлязохме навътре в морето. Моряците - големи веселяци, извадиха буренца с узо с портокалов сок, непрекъснато ни наливаха в пластмасови чашки и се опитваха да завързват социални контакти с младите чужденки. Много забавно беше да ги гледаш как флиртуват. Чужденките, обаче, останаха непреклонни; леденостудени в невероятната жега! Пуснаха музика и танцуваха сиртаки, което беше доста трудно, като се има предвид колко натъпкано беше корабчето.
В средата на морето корабчето спря. Време беше за плуване. Невероятно е, колко много нюанси на синьото и зеленото имаше това море! Съвсем различно е от Черното! Корабчето ни тутакси бе заобиколено от две невиждани от мен популации медузи с големина около 10-15 см в диаметър. Едните - тъмнолилави. Другите - кафяви, с концентрични кръгове и пръски, като пънчета на отсечени дървета. И наредени в редички една подир друга, както казваш ти - като лимфни възли, а аз казвам - като огромни камъни, по които ти иде да тръгнеш и да се отправиш навътре в морето. Наблюдавах ги как си променят нюансите в зависимост може би от физиологичното им състояние - глад, страх, гняв?
Повечето от пасажерите наскачаха във водата да плуват. Не ти ли казах, толкова беше солено, че не бе възможно да потънеш?! Но аз съм си страхлива и се въздържах.
Като се наплува народът, продължихме към отсрещния бряг. Доскоро явно девствено място, сега точно сварихме момента, в който камиони изсипваха камъни и пясък и, въпреки жегата, усилено се строяха нови изкуствени плажове. Ние бяхме единствените посетители на долнопробното ресторантче, където хапнахме малко пържена цаца, а екипажът, за наша сметка - сочни пържоли.
Връщането беше по същия начин - пак узо, пак песни, пак свалки, пак плуване... Прибрахме се много изтощени.
По същото време в България се разразяваха страхотни бури. Близките ни загряваха телефоните да питат има ли бури при нас; има ли пожари. По телевизията предавали за огромни пожари около Солун. Никакви пожари не видяхме. Но когато наближихме границата, ни заля такъв порой, сви такъв кучешки студ, а ние - само с летните дрешки, че как не настинахме, не е ясно.
В автобуса възникна спор - дали да спрем на фрий-шопа или на някакъв друг магазин, дето имало било много видове маслини. Като че ли в момента в България няма достатъчно изобилие от храни! Това е рефлекс, който се е затвърдил у част от българите, които са пътували зад граница по времето на соца. Най-кресиливата лелка надделя и слязохме на магазина с маслините.
Пороят ни съпроводи почти до вкъщи.
По вода да ти върви и на теб през новата година от рождението ти! Бъди жив и здрав!
© Павлина Гатева All rights reserved.