Aug 30, 2006, 12:52 PM

Пътищата ни се разделят

  Prose
1.9K 0 0
1 min reading
Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само
че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да
си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се
оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те оставя да бъдеш
наивния глупак, който вярва, че споделят чувствата му и е щастлив до болка в
самозаблудата си. Нима мислиш, че съм способна на това? Всички ме убеждават, да
имам търпение - след време нещата ще си дойдат на мястото. Нима? Ако сега я няма
онази тръпка, онзи огън, който те изгаря отвътре, онова познато присвиване в
стомаха, кога? Тези неща не идват с времето, поне не при мен. Ти ме прегръщаш,
целуваш ме, а аз... оставам безразлична.Може би ми е приятно, но не и по онзи
начин. Мислех, че ще успееш да запълниш празнината в сърцето ми. Надявах се този
път да излезе нещо истинско, но сгреших. Без да искам те подлъгах да се влюбиш в
мен, а сега не мога да ти дам нищо. Съжалявам, че нещата се обърнаха така.
Всъщност аз ги обърнах в самото начало. Опитах се в теб да намеря нещо, което
никога не си притежавал. Да открия образа на човека, който заплени сърцето ми.
Толкова време мина, а не мога да го забравя. Само той е възможен да запълни
празнината. Но аз не издържах повече сама и потърсих утеха в прегръдките ти.
Измамно усещане... Просто нищо няма да излезе, вярваш ли ми сега? След като ти
разказах всичко, нима все още държиш на мен? Не заслужавам такава жертва. Никой
не я заслужава. Макар да не исках, си поиграх с теб, с доверието ти, неопитно
сърце. Не искам да продължаме така. Мислиш, че с времето отношението ми към теб
ще се промени? Не ми се вярва. Ти заслужаваш много повече - момиче, което да
оцени безкористната ти доброта и жертвоготовност, силата на чувствата ти... Аз
не бих могла. Въпреки всичко настояваш да се виждаме... Защо се подлагаш на това
мъчение? Забрави за мен веднъж завинаги! Трябва да продължиш напред, аз - също.
Тук пътищата ни се разделят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветиту All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...