Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само
че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да
си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се
оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те оставя да бъдеш
наивния глупак, който вярва, че споделят чувствата му и е щастлив до болка в
самозаблудата си. Нима мислиш, че съм способна на това? Всички ме убеждават, да
имам търпение - след време нещата ще си дойдат на мястото. Нима? Ако сега я няма
онази тръпка, онзи огън, който те изгаря отвътре, онова познато присвиване в
стомаха, кога? Тези неща не идват с времето, поне не при мен. Ти ме прегръщаш,
целуваш ме, а аз... оставам безразлична.Може би ми е приятно, но не и по онзи
начин. Мислех, че ще успееш да запълниш празнината в сърцето ми. Надявах се този
път да излезе нещо истинско, но сгреших. Без да искам те подлъгах да се влюбиш в ...