Aug 30, 2013, 11:37 PM

Пътник в митологията - 8 част 

  Prose » Novels
668 0 1
6 мин reading

   Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана в златисто и винаги би имало храна на нея, но този ден масата я нямаше, за да има достатъчно пространство за хората.
  Целият замък кънтеше и дори да изглежда, че няма тихо местенце в него в момента, в една стая тишината и спокойствието не отстъпваха на суматохата отвън. Чуваше се пукането на пламъците в голямата камина и чуруликането на птичките, накацали на клона до отворения прозорец. Прохладният вятър проникваше в уютната стая и внасяше още повече чувство за спокойствие.
  Ледът в чашата протрака, след като мъжът, седнал край малка кръгла масичка, отпи и я остави. Мъжът, величествено изглеждащ, беше облечен в жълто и се беше унесъл в мислите си. Сякаш не беше в помещението. До него седеше жена с кестеняви очи и къса кафява коса. Също като него, тя държеше чаша, наполовина пълна и дрънчаща от леда вътре, но жената изглеждаше нервна и неспокойна. Нещо я тревожеше и тя не изглеждаше толкова обгърната от мисли като мъжа до нея.
  Елегантен русокос мъж и стройна млада русокоса жена се бяха подпрели на стената и си разговаряха за нещо. Двамата много си приличаха. Точно като близнаци.
  Край огъня червенокоса дама решеше дългите си огнени коси и в същото време гледаше към огъня в камината и с тъга след някоя и друга минута въздишаше.
 - Не мога да издържам така повече! - кресна изведнъж жената на масата и се изправи.
- Хера, успокой се, не можем да направим нищо в момента освен да чакаме. - със спокоен тон се намеси мъжът до нея и се опита да я успокои.
- Как да се успокоя след това, което грози светът ни, Зевс? Та ти си върховният бог! Можеш да направиш всичко. Няма време да чакаме! Всичко се държи на косъм. - Хера нямаше никакво намерение да се успокои и не даде време на Зевс да отвърне - Не мога да стоя в тази стая без да правя нищо! Хората в околността на Олимп са слабо казано уплашени до смърт. Няма човек, който да не е видял онези твари. Затова те в момента са в замъка! - все така твърдо говореше Хера.
- Аз не мога да направя нищо. - отсече Зевс - ако можех, бих сложил край на това още сега, но ми трябва информация, Хера. Откакто Афродита загуби разума си не можем да рискуваме. Останахме единадесет и тази нова сила, която застава срещу нас изглежда много по-силна от всичко, което сме срещали. Не мога да си позволя да загубя още един бог-независимо дали ще е олимпийски или не. Не мога да загубя теб, Хера!
  Хера изведнъж загуби всякакъв гняв. Той се стопи от думите на мъжа си. Бавно приседна на креслото и отпи още една глътка от питието.
   В този момент в стаята нахлу мъж, облечен в ризница и държащ меч в дясната си ръка, а зад него се появи познато лице - Атина, облечена в същата бяла рокля и със същия огън в очите ù. Държеше гордо щита с главата на горгоната Медуза и изглеждаше не по-малко притеснена от мъжът с ризницата. След тях се подаде тризъбец и Посейдон нервно влезе в стаята. След тях накуцуквайки влезе още един мъж с вид на човек, излязъл от работилницата. Жена с кални петна по престилката си се появи и пое дълбоко въздух, след като влезе при останалите. Очите ù бяха зачервени и по лицето ù, обрулено от вятъра и слънцето, както и от времето, бяха останали следи от сълзи. Последният в редицата мъкнеше след себе си пълна бъчва с вино и едва си влачеше краката. Сякаш я беше носил тази бъчва от другия край на света дотук. 
- Къде са Хадес и Персефона?! - изрева възрастната жена - Защо още ги няма? Кажете ми, че са добре! - жената се срина на пода и започна да плаче.
  Червенокосата седна до нея и започна да я утешава.
- Нещо ново знаете ли, Зевс? Хермес появи ли се вече? - обърна се куцащият мъж към Зевс
Преди Зевс да отговори, русокосият младеж, облегнат на стената се намеси:
- Още нищо не знаем, Хефест. Няма и следа от Хермес. Лично аз започвам да се притеснявам!
- Тогава няма друг начин, освен война! - изрева мъжът в ризницата.
- Не можем да воюваме с нещо, за което нямаме никаква представа. - раздразнено се намеси Атина.
- Но и не можем да загубим още един от нас. - обади се червенокосата жена - Какво ще се случи, ако още някой полудее като Афродита? Ако още някой се омърси от тази незнайна магия?
 Всички замлъкнаха и погледнаха към червенокосата жена.
 В това време от нищото се появи мъж с криле на глезените си. Толкова бързо беше прелетял през входа на стаята, че никой не го видя веднага.
- Лоши вести нося, богове. - проговори той.
- Естествено, че ще са лоши, Хермес! Не виждаш ли какво става в гостилницата? Народът е изплашен до смърт от това, което броди навън!
- Хера, наясно съм, че няма да видим бял ден скоро. Изслушайте ме внимателно. Прекосих целият свят. Местността на Олимп не е единственото засегнато място. Цели гори са почернели от тази магия отвъд Земята на харпиите. Някои от облаците на Нефела са станали черни. Дори и въздухът е засегнат от това нещо. Когато прекосих моретата на Посейдон към Забранените острови, където по принцип въздухът е мъртвешки, усетих толкова много от тази сила, че едва не изпуснах контрол над крилете си...
- Какво става в Подземното царство, Хермес? От там ли идва всичко?! - прекъсна го русокосата девойка с лък на гърба си, на който пишеше
"Ἄρτεμις" - Артемида.
- Откъде да започна? Бях там и не исках да видя точно това. - Хермес седна на едно от креслата край масата и се почеса зад ухото. - Хадес... той лежеше пред портите мъртъв.
- Мъртъв? - изрева Зевс. - Хадес е бог! Ние сме безсмъртни! Това са глупости, Хермес!
- И аз не искам да си повярвам, Зевс, но явно представите ни за безсмъртие са разбити на парчета. Афродита и Хадес ги няма вече и това е реалността!
- А дъщеря ми? - Изрева отново възрастната жена - А Персефона?
- Нямаше и следа от нея, Деметра. - Погледна я някак засрамено Хермес. - Но има и други лоши вести. Царството на Хадес е празно. Всички, които са били в него сега са на свобода. Сега те се разхождат из света и само едно докосване от така наречените "Пробудени" може да те накара да умреш отвътре и да станеш един от тях. Точно като Афродита. Стикс пресъхва и това няма да доведе до нищо добро. Ако Стикс спре да тече, другите четири реки също ще пресъхнат и това ще доведе до пробуждането на Хаос. Той ще търси възмездие. Ще разруши това, което е създал преди хиляди години. Не знам как ще можем да спрем тези Пробудени. Не знам как ще можем да спрем пресъхването на Стикс. Явно нашето време е дошло...
 - Има една легенда - обади се червенокосата, известна като Хестия - една легенда за Петимата спасители от света на хората. По-могъщи от нас, боговете на Олимп, взети заедно. Според легендата, Петимата спасители не знаят за силите си, но когато настъпят времена на гибел и разруха, те, по един или друг начин, се появяват в света на боговете и откриват силите си. Само те биха могли да предотвратят пробуждането на Хаос и да върнат Пробудените в Подземното царство.
- Тогава трябва да намерим тези петима спасители. - взе думата Зевс и се изправи - Имам предчувствие, че те вече са тук и ние трябва да ги намерим, преди да е станало късно. Трябва всички да разберат, че търсим Петимата Спасители.
 В момента, в който Зевс спря да говори и седна на креслото си, стаята се изпразни. Всички богове, с изключение на Зевс, Хера и Хестия, излязоха от стаята, сякаш бяха прислужници, и отидоха да разпратят тази новина.
- Дано това, което разказа е вярно, Хестия - каза Зевс и потъна в мислите си отново, както преди да се съберат боговете в стаята.
  Хестия отново приседна край камината и отново започна да плете и реши дългата си червена коса...

© Румен Величков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре, Румен, моите аплодисменти. Хестия, като най-голяма се справи страхотно. Легендата изглежда увлекателна и аз знам, че не е само легенда. Горката Деметра... Ще очаквам продължението!
Random works
: ??:??