Седя си вкъщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия, празен лист. Безделието е мощна и градивна сила, която поради прекомерния мързел на тялото, изисква от ума да се развива или както в моя случай, да блуждае... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми, реших да ги спретна в мой си стил, та да ми стане по-широко около врата...
Много обичам да пътувам... Ама много! Сигурно в жилите ми тече кръвта на някой праотец номад. Това миграцията за нищо я нямам. И въобще не ме притесняват корените... Нали животът всъщност е едно пътуване. Всеки поема нанякъде след първата глътка въздух на този свят. Е, някои поемат по магистрала. Дълга, права, равна... Просто настъват газта до дупка и оставят вятъра да се надбягва с тях. Нещастните насекоми, които срещат по пътя си, се размазват на предното стъкло, като досаден боклук. Пускат чистачките и продължават шеметния си бяг към финала.
В другия случай пътят е някак си по-второкласен. Опасни виражи, от време на време по ...