Пътят до мен
Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме по пижами. Приготвям безбройни вечери, правейки нещата, както ти ги обичаш, въпреки че знам, че няма да опиташ нищо. Гледам филми и мисля как би ги гледал ти. Слушам песните, които танцувахме. И понякога дори закусвам, представяйки си, че е с теб. Пресмятам часовете, за да знам твоето време.
Бих искала да мога да не тъгувам, но тъгата ми е огромна и силна като океана, при който замина. И точно толкова опасна. Усещам я да ме залива на огромни зелени вълни и да ме задушава под тежестта си. Тъгата по теб, по това, което съм, когато сме заедно. По начина, по който ме караш да се чувствам.
Желанието... да те имам, да те усещам, да съм твоя. По-силно е от когато и да било. Пулсира във вените ми с твоето име. Кара ме да изпитвам гняв, за това, че си там. Да си мисля, че не е честно да можеш да живееш далече от мен, след като на мен самата ми е толкова трудно.
Знам, че винаги ще те нося някъде дълбоко в себе си, в спомените за всички прекрасни моменти и в начина, по който ме промени. И това е толкова страшно, колкото и хубаво... защото се питам... ще намираш ли винаги пътя до мен?
Този път имам краен срок на тъгата си.
Ще изплача всичките си сълзи, за да съм безкрайно щастлива, когато се върнеш. За да мога да пусна лятото в душата си и да узрея в твоите ръце. За да те усещам със цялата себе си и в цялата си същност.
И ще се насладя на всяка секунда, задържала те в мен и в живота ми.
Но кажи ми... нали ще намираш винаги пътя до мен и до моите дни?
Обещай ми да го намираш...
© Мариета Караджова All rights reserved.
