QUALIS PATER, TALIS FILIUS*

Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:

- Предполагам, че се шегуваш?

- Не, не се шегувам. Ще се оженя за нея и не ми пука, че е девет години по-голяма от мен и е професионална проститутка!

- Е, вече от няколко месеца си пълнолетен и можеш да вземаш самостоятелно решения за себе си - продължи баща му. - Но помисли ли за нас?! Как ще гледаме хората в очите, след като се разчуе, че синът ни е женен за проститутка?!

- Хората не е нужно да научават. Може да се оженим без никакъв шум, аз ще се преместя при нея, а ако някой ви попита защо не живея тук, можете да му кажете, че съм се изнесъл на квартира.

- Аха, значи ще се изнесеш. И от какво ще живееш? То следването - както и сиренето - е с пари...

- Тя ще ме издържа, докато уча. Тя е елитна компаньонка, не някаква магистрална труженичка. Има луксозно жилище и печели добре.

- Печели, ама как... Проститутка... - изхлипа майка му, която до този момент не беше реагирала словесно, и закри лицето си с ръце.

Баща му отиде до дивана, седна при жена си и я прегърна.

- Да, скъпа, тези девици са утайката на обществото. Кой читав женен мъж би ползвал услугите на проститутки - освен, може би, тираджии и моряци...

- Мислете си каквото искате, това е положението. Имам среща с нея, така че довечера ще закъснея. Довиждане - заяви той и излезе, оставяйки родителите си в потрес.

До срещата оставаха няколко часа, затова отиде при един свой приятел, с когото поигра табла и пийна бира - да убие времето, обаче въпреки това подрани. Когато влезе в заведението, където тя обикновено уреждаше бизнес контактите си, видя, че до нея на бара седи някакъв мъж и двамата разговарят оживено. Мъжът беше с гръб към него, но му се стори странно познат. Той се прокрадна между масите, като запазваше максимално разстояние от седящите на бара, докато накрая можа да разгледа почти в анфас мъжа. Субектът се оказа... баща му.

„Я, каква експедитивност проявил бащата... за нула време разузнал коя е и отишъл да я разкандърдисва, да не се омъжва за мен!" - помисли, неприятно изненадан.

В този момент баща му стана от столчето, размени последни думи с бъдещата си снаха и се отправи към изхода, сподирян от професионалната ú усмивка.

Той почака баща му да напусне заведението, приближи се бавно към нея и небрежно изрече:

- Здравей, маце! Кой беше тоя образ?

- Здравей! Това беше един стар клиент. Имал проблеми със сина си и иска да го утеша спешно.

Той едва що не припадна.

* Какъвто бащата, такъв и синът (лат.)