Тази нощ в къщата на Колю Качуля е тихо. В параклисчето, отделено в десния ъгъл на одаята, мъждука кандилница. Добрата майка Богородица с Младенеца сякаш се е надвесила над миндера, дето от време на време стене Керана.
Вънка, дървената стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгава кашлица на пресекулки задавяше гърлото ù. "Нищо, нищо, ще помине"- тънеше в тъмното гласът ù. В черната торбичка грижливо беше скътала светена вода, китка босилек, тънка пръчица, клонче от Божигробски храст, а ножа от буковото дърво на дръжката старецът ù Ламби скоро беше наточил. Той обичаше да ù дума:
- Къде си хукнала пак ма, Ано? Белким имаш файда от таз работа?
Но баба Ана нехаеше. Ако файда нямаше, то поне я тачеха. На колко невести беше помогнала!
Вратата хлопна. На прага се показа Качуля.
- Визай, влизай! - подкани той. Май скоро ще я бъде!
Старицата отри окаляните си навуща в старата, окъсана черга и затътри ногите си към одаята. Погледът ù се рееше в дрезгавия мрак там, дето леже ...