12.05.2009 г., 15:28 ч.

Радост в къщи - от книгата 

  Проза
715 0 0
1 мин за четене

   Тази нощ в къщата на Колю Качуля е тихо. В параклисчето, отделено в десния ъгъл на одаята, мъждука кандилница. Добрата майка Богородица с Младенеца сякаш се е надвесила над миндера, дето от време на време стене Керана.

    Вънка, дървената  стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгава кашлица на пресекулки задавяше гърлото ù. "Нищо, нищо, ще помине"- тънеше в тъмното гласът ù. В черната торбичка  грижливо беше скътала светена вода, китка босилек, тънка пръчица, клонче от Божигробски храст, а ножа от буковото дърво на дръжката старецът ù Ламби скоро беше наточил. Той обичаше да ù дума:

- Къде си хукнала пак ма, Ано? Белким имаш файда от таз работа? 

   Но баба Ана нехаеше. Ако файда нямаше, то поне я тачеха. На колко невести беше помогнала!

   Вратата хлопна. На прага се показа Качуля. 

- Визай, влизай! -  подкани той. Май скоро ще я бъде!

   Старицата отри окаляните си навуща в старата, окъсана черга и затътри ногите си към одаята. Погледът ù се рееше в дрезгавия мрак  там,  дето лежеше Керана.

- Шшш... т! - постави пръст на устните си. Мож да навредите на булката! - Стоенце - подкани тя.

   Стоенца беше дошла скоро в дома на Колю.

- Чуеш ли? - продължи тя. Няма да мърдаш нийде,  дорде  детето не дойде на бял свят!

- Кольо, Кольо бре,  донеси вода, че ей на, вече се види!

- Невясто, мисли му! - обръща се тя към Керана. - Квото сте посели, таквоз ше пожънете! - и се закани с пръст.

   Кольо влезе с пълен сакат вода, от който се вдигаше пара.

- По-бърже, сине! - подкани тя. 

   Чу се гласът на Керана- тих, стенещ. Баба Ана стоеше до нея с запретнати ръкави до лактите. Гласът ù дрезгав  прекоси одаята и се скри под чергата, приглушен от стенанията на Керана.

- А така, дъще! Напъни още маленко! Тъй, тъй, по-полечка! Още маленко, още маленко! - нареждаше баба Ана.

   Детето тупна като голо зайче върху ръцете на старата акушерка. Одаята се изпълни с искри от нейния поглед. Думите ù лазеха по треперещите устни и прозвучаха като тържествен псалм.

- Аде, честито! Пунгийка, кесийка. Ако е рекъл Господ, и пишленце ще дойде, живот и здраве! - и потупа новороденото по  задничето.

Следва продължение...

 

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??