Изработи ме майстор Фабио Бориело през далечната 1613 г. Първият ми спомен, изобщо, е как той сръчно резбова дървото – явор, докаран от областта Ломбардия, – правейки смешни физиономии при всяко движение. Човекът обичаше занаята си и сякаш остави част от душата си в мен. Помня как ме гледаше с благи, пълни с възхищение очи, след като ме завърши.
© Стефан All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
