Ранено сърце
1K
0
1
1 min reading
Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше присъдата си. Очакваше да спре да бие и да съществува. Не искаше сълзи, не искаше кървави следи... Копнееше за любов, топлина... Много ли искаше? Всеки път щом си позволеше лукса да обича, получаваше студени шамари от съдбата. И всеки път то проклинаше злата си участ и се кълнеше, че никога повече няма да обича. Уви! Слабо бе сърцето. Меко и добро. Все едно не бе тупкащо, малко топче, а кълбо памук, което при всяка нова любов се развиваше и увиваше около новата си изгора. Нямаше смелостта и твърдостта да каже „Край”, да удари този път то шамар! И сега затова пак страда... пак плаче и пак желае своето избавление. Не, сърце! Не спирай да биеш, не спирай да обичаш! Ще дойде човекът, който ще те заслужи и ще ти даде топлината, от която имаш нужда. Ще ти бъде опора. Ще бъде твоето желание и страст. А дотогава не се отказвай, не страдай! Смело посрещни поредния... и ако се наложи- просто го убий... с ледената си целувка!
© Радина Цветанова All rights reserved.
